Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост...

Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!...
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...