Скъпа, прибрах се! (пълна тишина) - Прибрааах...

- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг. Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:

- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е ”Тиго”.
- ”Тиго”? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго, тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми... Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда поредния....
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта?
- Ми... ”Пасъм”!
- Момент така - прелистване на тъмнокафявия речник... - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми... Пасъм аз бе, тиго навра у газо!