Връщам се аз, значи по-рано...

- Връщам се аз, значи по-рано от командировка!
- Повече не разказвай.
- Защо?
- Ясно е нататък... Намерил си го в шкафа?
- Не, закопах го в задния двор...
В двора към мен се приближи стар уморен пес. Съдейки по каишката му и по заобления корем, има дом и го гледат добре. Кучето спокойно се приближи към мен и аз го почесах. То се потърка в мен и влезе с мен у дома. Моментално щом прекрачихме прага на къщата, то се сви на кравай в ъгъла и заспа. След час се събуди, стана, завъртя се пред вратата, аз му отворих и то си замина. На другия ден то отново се появи в двора, поздравихме се, придружи ме вътре, зае същия ъгъл във всекидневната, наспа се и си отиде. Така продължи няколко дни подред. Стана ми любопитно и закачих на нашийника му бележка "Иска ми се разбера кой е стопанинът на това забележително куче и знаете ли, че то идва всеки ден при мен, за да поспи?" На следващия ден то пристигна с отговор "То живее в дом с шест деца, три от които са под три годинки. Просто идва да си отспи при вас. Може ли утре и аз да дойда с него?"