Славчо, имаш ли идеал за...

- Славчо, имаш ли идеал за жена?
- Имах...
- Защо имах??? Какво се случи - да не е починала?
- Не - по-лошо - ще се женя за нея...
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.