Гаджето ми толкова силно изфорсира...

- Гаджето ми толкова силно изфорсира мотора си пред къщи, че баща ми изтърва една бутилка водка на плочките. След този момент за сватба и дума не можеше да става...
Мъж за когото се носят легенди като еб*ч решава да се задоми. Избира, избира и си избира непълнолетна! Идва сватбата, прибират се, тя се къпе и започва да го чака гола в леглото.
Той идва и точно да я дефлорира и се замисля. Обръща я по корем и започва да я гали по дупето: о житце, житце кога ще пораснеш да те ожъна ....... И така няколко дни.
Жената не издържа на ищяха, та за него се носят легенди и отива при майка си. Тя и казва: другият път му кажи: житото порасна ожъни го.
Младата жена се прибира обнадеждена и отново голичка го чака. В момента в който почва да я гали му казва - житото порасна ожъни го.
ТОЙ СТАВА, ВЗИМА ЕДИН СТАР ВЕСТНИК И ГО СЛАГА ПОД НЕЯ. ДЕФЛОРИРА Я, ТЯ ИЗПЪШКВА И СЕ ИЗПУСКА. ВАДИ СИ ЧЛЕНА, ЗАВИВА МАТЕРИАЛА ВЪВ ВЕСТНИКА И Й ГО ПОДАВА С ДУМИТЕ: НА НОСИ ГО НА МАЙКА ТИ ДА ВИДИ ОТ ЗЕЛЕНО ЖИТО КАКЪВ ХЛЯБ СТАВА!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"