Благодарение на интернет разбрах, че за...

Благодарение на интернет разбрах, че за да не изгарят кюфтетата, трябва да се пекат на бавен огън. Благодарение на интернет, кюфтетата ми изгоряха бавно.
Един тонрежисьор се залюбил с омъжена девойка в нета(Колко била девойка само тонрежисьора знаел, но да приемем , че е такава ).
След дълги безсънни нощи на чат и виртуални описания кой какво би направил на другия само ако му падне решили да се видят. Изчакали мъжа не девойката да замине в командировка и една вечер след работа тонрежисьора прескочил към нея. Отишъл и моментално се награбили. Това било неудържимо привличане. В момента , в който се разхвърляли и нашия човек се качил върху голата мома в стаята връхлетял разярен мъжа и ( А, уж бил заминал в командировка, но той отдавна подозирал любимата си , че не всичко е само чат).
- А , бе ти какво правиш върху жена ми? - рекъл мъжа.
- Ми как какво ?
- Не виждаш ли ? Слушам музика.
- Е , как така слушаш музика бре? Като ти си заврял глава между ц*ците и?
- Ми на чуй - рекъл тонрежисьора.
Мъжа малко недоверчиво, но все пак с любопитство заровил глава между гърдите на жена си. Сложил едната на едното ухо, не чул нишо. Сложил ухо и на другата гърда и пак не чул нищо.
- А, бе ти мен на будала ли ще ме правиш бе? - разкрещял се той.
- Нищо , ама нищо не чувам.
И тогава тонрежисьора казал:
- Е, как искаш да чуеш , та ти си забравил да пъхнеш жака .