Зърната в началото бяха малки и...

Зърната в началото бяха малки и сякаш невидими. Ставаше все по-горещо и по-горещо. Те бавно набъбваха. Секунда след секунда. Малкото чудо, което всеки чака с онова нетърпение, което не би могло да се опише, а трябва да се усети с всички сетива. Зърната растяха като малки снежни топчици – ставаха големи и сякаш заживяваха свой собствен живот. Божествена гледка – големи и плътни. Всеки миг ще се пръснат. Ставаше все по-горещо. Устата ми се изпълва със слюнка и очакване. Чаках мига, в който ще ги усетя с небцето си, а езикът ми ще си играе с тях бавно, бавно, бавно... Топлината вече обхвана цялото ми същество. В този миг изкрещях на жена ми: – Хайде, какво се мотаеш, ма! Фасулът увря! Туряй запръжката!
Малък семеен бизнес, винарна.
Жена му е икономист, но не може да разгадае мистерията.
- Абе Гошо, документацията е изрядна, но 10 кила ракията ги няма, а в касата има само 1лев. Какво става тука?
- Ракията съм я продал, и не съм взел нито стотинка от касата!
- Я ми дъхни!
- Хууууууу
- Пил си!
- Пил съм, ма не от наща, а от отсрещната винарна на Митака.
Остави ни да си въртим бизнеса ма.
- Как го въртите този бизнес?
- С лева дето е в касата. Отивам при Митака, поръчвам си 1 ракия, плащам си 1 лев, дава ми касова бележка и се прибирам на работното си място. Митака взема лева, идва при мен, поръчва си една ракия, плаща си, давам му касова бележка и се прибира на работното си място. После аз вземам лева, отивам при Митака, поръчвам си 1ракия, плащам си 1 лев, дава ми касова бележка и се прибирам на работното си място. Както виждаш, всички приходи и разходи са на лице.