Дъщеря: Здравей мамо, може ли да...

Дъщеря: Здравей мамо, може ли да оставя децата при теб за вечерта?
Майка: Ще излизаш!?
Д: Да.
М: С кого?
Д: с Приятел.
М: Не знам защо напусна съпруга си. Той е толкова добър човек.
Д: Не го напуснах аз, ТОЙ ме напусна!
М: Ти го остави да те напусне и сега излизаш с всякакви никаквици.
Д: Не са никаквици! Може ли все пак да доведа децата?
М: Аз никога не съм те оставяла, за да изляза с някакъв мъж освен с баща ти.
Д: Има много неща които ти си правила, а аз не съм.
М: На къде биеш?
Д: Няма значение. Искам да знам все пак мога ли да доведа децата?!
М: Ти ще останеш за през нощта с този мъж нали? Какво ще каже съпругът ти ако знаеше?
Д: БИВШИЯТ съпруг! Не мисля това ще му направи впечатление. От деня, в който той ме напусна едва ли е е останал и една нощ сам.
М: Значи все пак ще останеш да спиш с този негодник?
Д: Не е негодник.
М: Мъж, който излиза с разведена жена с деца е негодник и паразит.
Д: Няма да споря с теб. Да водя ли децата при теб или не?
М: Бедните деца, с такава майка...
Д: С каква?!!!
М: Ами нестабилна. Нищо чудно, че мъжът ти, този нещастник, те напусна.
Д: ДОСТАТЪЧНО!
М: Не ми викай. Сигурно и на него си викала!
Д: И сега ли започна да се тревожиш за този нещастник?
М: Ааа, сега чак разбра, че е нещастник. Аз го разбрах от първия път.
Д: Довиждане Майко!
М: Чакай, не затваряй! Кога ще доведеш децата?
Д: Няма да ги доведа. Няма да излизам!
М: Е ако никога не излизаш, как очакваш да срещнеш някого?
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил: - Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден? - Ами това е за утре! И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се: - А бе, Зайо... Какво става? - Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....