Живяла някога в едно царство страшно...

Живяла някога в едно царство страшно надарена царица- с големи месести наляти напращяли и щръкнали ц*ци. Всички мъже си мечтаели да ги осмучат, но естествено никой не го споделял от страх да не му отрежат главата. Веднъж конярът решил да го сподели със своя приятел- царския лекар. А лекарят веднага му отговорил- нямаш проблем, ще го уредя, но в замяна искам да ми подариш най-добрият си кон!
Направили те пазарлъка и лекарят предприел веднага действия- сложил едно прахче в сутиена на царицата, и тя като го сложила,след малко я обзел силен сърбеж. Извикала лекаря, той се направил че я прглежда, и важно заключил- "Мдаа, това е една много рядка алергия и има много лекарства, но всички действат бавно и несигурно. Най-сигурно е ако гърдите Ви се третират с прясна слюнка от кралския коняр- тъй като вследствие дългия престой в конюшната, неговата слюнка има лечебна сила....
Омаял доктора царицата и след малко довели коняра и след като му обяснили, че ще му отрежат главата ако се разчуе, пуснали го при царицата и той лизал ли лизал и смучел ц*ците и докато едва не припаднал от кеф. А прахчето било краткодействащо, и след малко царицата се чувствала страхотно и била предоволна.
Минало известно време, но коняра се отметнал и не искал да изпълни обещанието си към доктора. Днес така, утре така, и един ден стражите нахлули и го отвели пак в двореца, а там го чакал доктора, който го посрещнал с думите : Аде познай сега къде го сърби царя...
Един шофьор си карал колата късно през нощта по малък път от третокласната пътна мрежа. Бляскат звезди на небосклона. Прекрасна топла августовска вечер. За нещастие човекът от месец на бил помирисвал жена и бил зверски загорял. Огледал се за някоя нощна труженичка край пътя, обаче... нъцки! Само някакви полета с тикви Хрумнал му един пъклен план. Заради нагона не се сдържал и решил да го осъществи. Спрял колата. Отишъл в полето. Взел една голяма тиква. Издълбал дупка в нея и започнал греховното си дело. В сублимния момент обаче, изведнъж някой го потупал по рамото. Обръща се и какво да види? Полският пазач. - Гражданино! Какво си мислите че правите тука? Чукате тикви, които са чужда частна собственост - строго казал пазачът? Човекът се сепнал, но бързо се окопитил: - А-а-а! Извинете колко е часът? - Точно полунощ! – отговорил пазачът. - Пфу, мама му стара! Допреди 10 секунди това беше Пепеляшка.