Докторе, болният от осма стая...

- Докторе, болният от осма стая каза, че е Наполеон и тръгна да бие всички!
- Сложете го в усмирителна риза.
- А оня в шеста стая, каза че е Дон Жуан...
- Веднага в усмирителни панталони!
Един фермер имал голямо стадо крави. Имал трима синове, които пасяли кравите. По едно време кравите взели да измират без причина. За да не фалира, бащата решил да изпрати най-големия син до големия град да доведе доктор да установи причината.
Тръгнал той, пътувал що пътувал и срещнал в гората една горска фея.
- Къде си тръгнал, юначе?
- Баща ми ме прати да разбера от какво умират кравите...
- Ако ме оправиш 10 пъти, аз ще ти кажа!
Казал си юнакът "ех,че късмет" и се съгласил. Почнал 1, 2,5, 8,ама тя била много добра, изморила го и той не успял...
Върнал се с увесен нос, разказал. Бащата решил да прати средния брат.
Феята, обаче, като от по-млад поискала 15 пъти...
Той капитулирал на 13-ия...
Върнал се и той отчаян, а малкият брат изявил желание и той да отиде. Погледнали го с недоверие, но нямали избор, пратили го...
Феята - като от най млад, поискала 20 пъти!
Почнал той - 5, 10, 20, 30 пъти и не спирал, феята по едно време не издържала и изпъшкала:
- Стига, стига, не издържам повечеееее...
А той:
- Ей сега ще разбереш от какво умират кравите!...и продължил...
Съдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата. - Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин, той да е извършил това брутално престъпление. Съдията помислил и казал: - Ами да, … прав си. Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението: - Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления… Съдията казал: - Хм… и ти си прав. Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото: - Г-н. съдия не може и двамата да са прави. Съдията погледнал секретаря плеснал се по челото и казал: - Егаси! И ти си прав.