Един дядо тръгнал да си купува...

Един дядо тръгнал да си купува магаре. Разгледал няколко и се спрял на едно много охранено и яко и дори било евтино.

-Защо е толкова евтино т'ва магаре?

-Има си лек дефект! -казал продавачът.

-Какъв? !

-Ами от време на време спира и докато не го наебеш, не тръгва....това е!

Дядото мислил, мислил и се съгласил... броил парите и си го впрегнал в каруцата...

Извън селото магарето изведнъж спряло и дотам. Слезнал той и го изчукал. Магарето тръгнало, но след малко пак спряло. Дядото със сетни сили го унодил пак. Не щеш ли малко преди селото добичето се заковало на едно място отново. Изстрадалият старец слязъл и пак го изчукал, но магарето този път не помръднало. Старецът с измъчен глас го попитал:

-Какво искаш сега?

Магарето обърнало глава към дядката и оплезило език палаво няколко пъти!
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.