За да се нарича с гордост...

За да се нарича с гордост Село, едно село трябва да изпълни следните неща:

1.Най-големият селянин да е кмет на селото;

2.В селото да има кръчма, побираща всички селяни, в по-лошия случаи-долнопробен ресторант;

3.Да има наработещо ТКЗС;

4.Да има поне дузина трактора, без акумулатори;

5.Преобладаващото превозно средство да е Москвич, в краен случай Жигула.

6.Селяните да не изтрезняват по цял ден, или в краен случаи да изтрезняват пиейки;

7.Селото трябва да има минимум три(3) селски ку*ви;

8.И един педал, които всички да бият;

Бонуси:

•Да няма работеща канализация в Селото, и тоалетните да са външни.

•Пътищата да са не асфалтирани, или поне асфалта да не си личи измежду дупките.

•Да няма автобуси до близкият град.

•Да няма влакове до близкия град.

•Да няма близък град.
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...