Клиент към сервитьора: - Едно кафе...

Клиент към сервитьора: - Едно кафе без ром... Сервитьорът кимва учтиво, отдалечава се и след малко се връща с думите: - Извинете, господине, ромът е свършил, без какво друго искате кафето?
Един нещо го закъсал с тънката част. Решава да се консултира, с приятел.
- Препоръчвам ти доктор Делевски! - обяснява му приятелят - Миналата година и аз имах подобен проблем и той ми сложи чисто нов х*й. Сега съм безотказен.
- Ама, да не взема много скъпо? - притеснява се човекът.
- Е, 3000 лева струва операцията, но си заслужава всяка стотинка.
- А бееее, много ми се струва, пък и нямам толкова пари в момента. Не може ли да направи нещо като за 1000-1200 лева?
- Виж какво, аз ще ти дам телефона му, пък ти ще си говориш с него за цени. Каквото се разберете. - отсича приятелят.
Говорил човекът с доктор Делевски и се разбрали да го оперира за 1000 лева. Минала операцията, след месец се срещат с приятеля.
- Е, как е с новия х*й? - интересува се приятелят.
- А бе, нещо не съм много доволен, да ти кажа. - споделя човекът - Ту работи, ту не работи. Май не е както трябва работата...
- Я дай да погледна! - нарежда приятелят му.
Човекът си вади инструмента, приятелят го поглежда и казва:
- Амчи той ти е сложил моя стария!...
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!