Как най-често програмистите наричат своите...

- Как най-често програмистите наричат своите жени?
- Мишленце...

гласувай

Още вицове

Върви си гладен студент по улицата, търси си работа, но никой не го иска! Стига до зоологическата градина, вижда го пазача, отива при него и го пита:
- А бе човече, защо си така омърлушен?
- Не е за приказка! Гладен съм, нямам пари, работа няма...
- Виж, вчера ни умря маймуната и търсим точно някой като теб. Влизаш, обличаш костюма и те затваряме в клетката... И това е, парите не са лоши, ще си купиш какво ти си пожелаеш за ядене...
- Ама аз... такова...
- Абе човек ти искаш ли да ядеш или не?
- Добре, съгласен съм!
Облича костюма студента, заключват го в клетката, започва да прави маймунджулъци пред посетителите, харесва им се... Почва да се премята от клон на клон, обаче се изпуска и пропада в долната клетка. Вижда, че към него приближава лъв и вече се прощава с живота си, когато лъвът отваря уста:
- Абе брато, ти от кой факултет си?

Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...

Колкото пъти се запозная с някой адвокат, прокурор, съдия или ченге, все повече се убеждавам, че истината, само истината и цялата истина, са три съвсем различни неща...

гласувай

Щирлиц имаше тайна явка със свръзката Прохонов в невзрачна кръчма на две преки от сградата на Гестапо. Щирлиц влезе в задименото помещение и внимателно огледа обстановката, докато се приближаваше към бара.
- Едно уиски, каза с равен тон
- Съжалявам, - извини се бармана, - Уискито ни свърши
- Добре тогава. Да бъде водка.
- Съжалявам. И водката свърши.
- Няма значение. Някакъв алкохол?!
- Съжалявам...
"Ясно, каза си Щирлиц. Свръзката Прохонов е вече тук!"

гласувай

Току що видях, как един младеж се опитваше да целуне жена ти.
- И успя ли?
- Не, не успя.
- Значи, не е било жена ми.

гласувай

виж още вицове