Кире, Пеше и Ставри - участвали...

Кире, Пеше и Ставри - участвали в томбола в кръчмата. За тяхна радост и тримата спечелили награди. Кире спечелил първа награда - каса бира. Пеше бил втори - шунка бут. Ставри бил трети - четка за тоалетна. Когато другата седмица пак се срещнали в кръчмата, Кире попитал другите дали се радват на наградите си. - Бирата беше страхотна! - отговорил Пеше. - И шунката си я биваше! - съгласил се Кире. - А как е твоята четка за тоалетна, Ставри? - Много боде. Май пак ще мина на тоалетна хартия.
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...