Насън бях с две абитуриентки. Още...

Насън бях с две абитуриентки. Още ми кънтят ушите. - "Едно!… две!… три!… четири…"
Четири млади монахини са застанали в колона пред портите на Рая и чакат Свети Петър да ги приеме, да ги препита и евентуално да ги пусне да влязат в Рая. По едно време дошъл и Свети Петър. Сложил пред тях един голям казан с вода. Седнал на един стол и казал: - Първата да се приближи. Здравей, сестро. Кажи ми, ти съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Съгрешавала съм. - Как, сестро? - Виждала съм гол мъж. Имам в предвид, онази, срамната му работа съм виждала. - Добре, сестро. Не бой се. Ето в тоя казан със светена вода си измий прегрешилите очи, да ги пречистиш и можеш да влезнеш в Рая. Следващата да се приближи. Приближила се втората монахиня. - А ти сестро, съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Грешна съм. Пипала съм гол мъж... по оная срамната му работа. - Добре, сестро. Измий си прегрешилата ръка в казана със светена вода и можеш да влезнеш в Рая. В това време се обадила четвъртата монахиня - последната на опашката. - Свети Петре, Свети Петре. И аз съм съгрешавала. Ама с уста. Може ли, аз сега да мина и да си преплакна устата в казана, преди тая пред мен да си измие задника вътре.
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосинът има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият, ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!