На село: - Ей, добро утро...

На село:
- Ей, добро утро, Бабо Пено. Как беше в града?
- Много е хубаво! Особено в градския транспорт. Отиваш в автобуса, само поглеждаш някое място, и веднага стават и ти го отстъпват!
- Бре! Я и аз да ида до града да видя това чудо!
Отива другата баба, качва се на автобуса и си избира една място. Гледа човека, гледа мястото, но онзи не става. Бабата пита:
- Младежо, стара жена съм, няма ли да ми отстъпиш мястото?
- Бабо, автобуса е почти празен, точно това място ли си хареса?
На бабата й станало криво, но пак опитала:
- Моля ти се младежо!
- Бабо, хайде стига де!
Бабата обаче нали упорита, пак:
- Моля те бе, нека седна!
- Добре, добре, щом толкова искаш, сядай. Но карай внимателно!
Преселение от Египет: - Алооо, Моисей... Алоо... ела тука бе олигофрен.Не го издържам тоя, ша пламна. - Аааа, горящ храст в ш*баната пустиня! - помисли си Моисей с пресъхналия си мозък. - Тва съм аз бе, Бог бе, Мойсейчо. Не е най-брилянтната ми идея да се явя в горещата пустиня като горящ храст, особено в твоето... мммм, жадно състояние, обаче брилянтната ми идея беше да съм фризер с бира, обаче като сте още прости и един фризер не сте изобретили, ко да прааа. - Слушай ся, че ше изгори храста и немоа са изкажа. Дигай твойте апапи и съ изнасяйте от Египет, на север, че е по-хладно. Там ше се настаните в Ханаанската земя, следващите хилядолетия да си тровите живота взаимно с палестинците, щото усещам, изтървам ги тия нещастници. - Откачиха, взеха да си кълцат чурките, а то болиии и викат аааалааааа... хъхъхъх, ся, на мен ли викат не разбрах, обаче тва аааллаахх, ми мирише на експлозивни проблеми... така да го кажем.