Стои си Заекът в сянката на...

Стои си Заекът в сянката на едно вековно дърво и покрай него минал таралежът. Заекът му вика закачливо:
-Ей, Тарльо, накъде?
-Уф, неми е до закачки, бягай и се пази, в гората се е появил едим много вежлив и много еблив лос, вече пострадаха мечката, вълкът, лисицата, даже и порът, горкият е доста стресиран от случилото се... - едва промълвил и побягнал таралежът.
Заекът подигравателно викнал след него:
-Е, стига с тези тъпотии, бе рошав, това е пълна идиотщина, стой да си правим компания!
Доскучало му на Заека и тръгнал да се прибира - пийнал си отвара от моркови, позяпал тв и се приготвил да си ляга. Сетил се за думите на таралежа и за всеки случай си сложил една коркова тапа в задника. По едно време, тъкмо вече се унасял да спи, когато чул шум от отваряне на шампанско и следните думи:
-Добър вечер, Зайко!
В африканската савана, лъвът и лъвицата лежат на слънце. Изведнъж прибягва един заек, прасва един тупаник в ченето на лъва и духва. Лъвът – нула внимание, а лъвицата – в шок.
– Ти цар на животните ли си или какво? Настигни го и го скъсай на две!
– Бе стига бе, голяма работа, малък е още, глупавичък, има комплекси да избива, майната му!
Всичко това се повторило няколко пъти и всеки път – подобен разговор между двамата. При поредния набег от страна на зайчето, лъвицата скокнала и го погнала. Наляво, надясно, през шубраците – голяма гонка. Накрая, заекът се шмугнал в една бетонна тръба, лъвицата - след него, но главата и заседнала. Заекът заобиколил тръбата и на спокойствие "оправил" лъвицата. Измъкнала се тя след два часа мъки и се прибира с подвита опашка, охлузено лице, увиснали уши, тъп поглед.
Лъвът я гледа и ехидно пита:
– Към тръбата ли те замъкна?