Решил Вуте да се жени за...

Решил Вуте да се жени за Пена. Изтичал той при кмета да сподели а кмета отговорил:

- Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и aз, а ти ще я взимаш. Недей бе човек!

Какво да прави, какво, отишъл той при попа на селото, а той вика:

- Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и аз, а ти сега ще я взимаш. Недей бе човек!

Ужасен той изтичал при бай Нане.

- Нане, Нане, така и така съм решил, а кмета и попа ми викат така и така. Какво да правя?

- Не се коси Вуте, слушай какво ще направиш. Довечера ще си намажеш оная работа със зелена боя. Ако Пена не забележи това значи е виждала много и всякакви, разкарвай я братко.

Речено- сторено и като се видели пак:

- К'во стана братко, как е Пена?

- А-а-а, това дето го рзправят не е верно бай Нане. Като го извадих и като го виде тя го помисли за краставица и веднага го захапа. Така че взимам я Нане.
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.