Кметство в малко село. Вътре тихо...

Кметство в малко село. Вътре тихо, спокойно, чува се мухите как жужат, само леля Сийка, чистачката, мие пода с един парцал. Нехайно влиза кмета, бай Петър, с ръце в джобовете. Леля Сийка се обръща към него и казва: - Кмете, додоа едни млади 'ора и каза'а, че тука щели да пра'ат ПРЕС-КОНФЕРЕНЦИЯ. Бай Петър отговорил: - Е пааа нек прават кво сакат. - А кмете, я да питам, 'се пак - к'во е т'ва ПРЕС-КОНФЕРЕНЦИЯ, да знам требе ли нещо да са подготвяме? - попитала леля Сийка. Кметът се замислил малко, почесал се и казал: - Лельо Сийке, немам представа к'во е тва ПРЕС-КОНФЕРЕНЦИЯ, …ама ти са подмий за 'секи случЕй.
Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си.
- Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя?
- Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите.
- Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми.
Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език:
- Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е???
- ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник.
Засмял се Драган:
- Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване.
- Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш!
- АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ!
- Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та реших да пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа.