Според изследванията на няколко световни организации...

Според изследванията на няколко световни организации на един индиец се падат средно по 39 жени, 94 деца, 14 снахи и 33 внуци. Ако предположим, че всички те живеят в някаква фамилна къща, то при тях за тоалетна се чака, както в България се чака за ядрено-магнитен резонанс.
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Един мъж отишъл за няколко дни в чужбина, а жена му поръчала да и купи една жива катеричка, понеже много обичала катерички и искала да си отглежда жива у дома. Мъжът отишъл, върнал се, но катерица не носел.
- Скъпи, купи ли ми катерица, като ти казах?
- Купих ти, скъпа, ама да ти разправям - мани, мани. Качихме се с катерицата в рейса, ама като ме видя контролата и казаха, че била защитено животно и не мога да я пренеса през границата. Ама аз нали много те обичам и си я пъхнах в гащите, за да ти я донеса, съкровище.
- Давай я де, къде е?
- Хвърлих я!
- Защо ,бе?
- Чакай да ти разправям нататъка, голям ужас! Та мушнах си я аз в гащите и се качихме в рейса и о ужас тя помислила оная ми работа за клон и взе да си забива ноктите и да скача по нея. Това го изтърпях. После помислила топките ми за шишарки и взе да ги подмята, ха наляво, ха на дясно - ужас! Жена, и това го изтърпях. И после да видиш още по-голям ужас - помислила задника ми за хралупа и взе да влиза и излиза - вътре - вънка, вътре - вънка - най-малко стотина пъти! И това, скъпа го изтърпях! Минах през целият този ад, за да ти я донеса, но накрая трябваше да я изхвърля, защото неможах да я изтърпя, когато се опитваше да вкара шишарките в хралупата.