Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ...

Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ 100 години.
- Моля Ви, разкажете за някой незабравим ловен излет?
- Веднъж бях на лов в Азия - спомня си ловецът, но се замислил и се поправил – Не. Не. Беше в Африка. Тогава бях млад, на около 25 години. Не. Не. Мисля че бях на 35 години. Щях да ловувам тигри. Не. Не. Лъвове. И както си вървях, пред мен изскочиха три лъва. Не. Не. Беше само един, но огромен. Лъвът ме погледна и... аз се насрах.
Журналистката с разбиране:
- Понятно е, все пак сте били в голяма опасност!
- Не! Не! Сега се насрах!
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!