Чапай и Петка отишли на лов...

Чапай и Петка отишли на лов за лъвове в Африка. Чапай казал на Петка:
- Ти отивай за лъв, а аз ще го дера.
Трагнал Петка за лъв и срещу него голям лъв. Гръмнал два пъти и не можал да улучи. Захвърлил пушката и побегнал към хижата, а лъва подир него. Отворил вратата на хижата и лъват влезал вътре и Петка затворил вратата отвън:
- Чапай, ти дери тоя, а аз отивам за друг.
Студент на изпит по статистика, симпатяга, ама нищо не знае. Професорът и така и онака го върти да му пише една тройка - не става.
-Колега, ще ти задам един въпрос и отговора след три дни да е тук при мен в кабинета. Ще имаш време да го анализираш и да отговориш за положителна оценка. Въпросът е следният - какви ще са статистическите резултати след една година, ако в института се появи една хубава пу*ка със зъби?
До третия ден, час преди изпита, пред кабинета студента не е измислил отговор, притеснен пуши в кенефа. Влиза леля Пена, пред пенсия е и 30 години била чистачка в института.
-Много си угрижено, бе момче!
Казал й той за сложния въпрос, засмяла се тя и му казва:
-Отговорът е 60 на 30 на 10.
- Е какво значи това?
-От 30 години съм тук и съм се чукала с всичко мъжко в института. Ако имах зъби на пу*ката 60% щяха да останат без пръсти, 30% без езици и само 10% без х*йове!
Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...