Жена ми стоеше пред мен. Без...

Жена ми стоеше пред мен. Без да каже дума, тя взе и изпразни голям буркан от лютеница и започна да пълни изпразнения буркан с камъни до горе, камъни колкото топче за тенис на маса. После ме попита дали буркана е пълен.
Аз се съгласих, че е пълен. Тогава жена ми взе кутия с малки речни камъчета и ги изсипа в буркана. Тя разтърси леко буркана. Камъчетата, разбира се, се наместиха между по-едрите камъни. Тя ме попита дали буркана е пълен сега. Аз се съгласих - "да, пълен е". След което жена ми взе торбичка с пясък и започна да го налива в буркана, в резултат на което пясъкът запълни останалите празнини.
"А сега?" - попита тя, и продължи "Аз искам да признаеш, че това е твоят живот. Камъните са важните неща - семейството ти, жена ти, която те обича, здравето ти, децата ти - всичко, което е толкова важно за теб, че ако го изгубиш ще бъдеш съкрушен. Малките камъчета са другите неща, които имат значение, но в по-малка степен. Те представляват неща като работата ти, къщата ти и колата ти. Пясъкът е всичко останало. Малките неща - твоят Андроид, футбола, бирата, порното. Ако сложиш първо пясъкът или малките камъчета няма да има място за големите камъни. Същото става с твоя живот. Ако изразходваш цялата си енергия за малки неща, материални неща, няма никога да имаш място за нещата, които са истински важни.
Аз бях смаян... Толкова я обичам, но откъде щеше тя сега да вземе лютеница за сандвича ми?
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва…
Така се появили старшините.
Отива студент в публичен дом и казва на съдържателката: - Искам най-красивото момиче! - 100 долара. Студентът брои, има само 25. - Тогава брюнетка. - 80 долара. - А червенокоса? - 60 долара. - А в дуп*то колко? - 40 долара. - А ми*етът колко струва? - 30 долара. Студентът съвсем се разстроил. Аха да си тръгне и съдържателката му казва: - За 25 долара може скиорката. Студентът си мисли: "Щом е скиорка, значи е спортистка, сигурно е и стройна", и се съгласява. Водят го в стаята на "скиорката". Тя се оказва очарователна брюнетка. Казва му: - Събличай се и лягай на леглото. Аз си взимам един душ и идвам. Студентът се съблича, но вижда, че на другия край на леглото лежи друг мъж. За 25 долара, си мисли, с такава мадама може и групов да направя. Настанил се на свободния край. Лежат двамата и чакат. Пристига скиорката, сваля хавлията, остава чисто гола и ляга между тях, хваща всеки за чл*на и: - ХАЙДЕ, БЕДНИЧКИТЕ МИ, ДА ТРЪГВАМЕ!