28 юли, Бузлуджа... сбирка на комунистите...

28 юли, Бузлуджа... сбирка на комунистите... Внуче към баба си:
– Бабо, бабо ама много народ се е събрал тука, що ще става?
– Тихо, сине... тихо! Винаги се събира навалица като пее Горан Брегович...
За да улесня избора ви относно това подходящ ли е ТУ за вас, ви предоставям следния тест.
1. За какво използвате компютъра?
А. Т’ва к’во е?
Б. За игрички и филми
В. Програмирам
2. Познати ли са ви понятията компилатор, занитване, печатна платка, електродвижещо напрежение, кондензатор?
А. ХАХАХАХАХ, егати вица!
Б. Май съм чувал(а) някои от тях по телевизията.. аааа, да, сетих се! Кондензатор не беше ли нещо от ел.техниката?
В. Много ясно, че ми говорят, обиждате ме!
3. Знаете ли как как да боравите със следните уреди: поялник, амперметър, шублер?
А. хм... кви са тия животни?
Б. Май съм виждал поялник.
В. Използвал(а) съм ги, постоянно ги използвам!
4. Имате ли желание за учене?
А. Хехееее, вие продължавате с вицовете... има си пари за тая работа...
Б. Ми ако се налага, ще поучвам от време на време.
В. Дайттеее...
5. Искате ли във висшето си занимание да се занимавате със стругарство, шлосерство, металолеене.
А) с какво!?!
Б) бъзикате ме нали!?
В) баща ми е стругаро-фрезист и за мен ще е чест да продължа традицията!
6. Знаете ли каква е разликата между ТУ-София и Лудницата
А) едното е университет.
Б) в ТУ няма луди!
В) в лудницата поне персонала е нормален!
7. По колко часа спите на ден?
А. 10-12
Б. 8-10
В. 5-6
8. Готови ли сте да прекарвате по 12 часа в университета (лекции, упражнеия...), да излизате 6:30 от вас и да се прибирате в 20:30?
А. Не
Б. Да
В. Няма да има по-приятно и интересно занимание. Дори искам!
9. Как сте с психиката?
А. Наред съм си
Б. Като всеки нормален човек
В. Искам да вляза в ТУ
Ако преобладаващите ви отговори са В. ->това е мястото за вас
Ако не - премислете добре избора си!
Успех!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...