По време на обир в Гуанджоу...

По време на обир в Гуанджоу, Китай, банков крадец извика на всички в банката: - Не мърдайте! Парите принадлежат на държавата, животът си е ваш. Всички в банката, легнаха тихо. Това се нарича "Концепция на промяната на мисленето" - смяна на конвенционалния начин на мислене. Когато една дама легна на масата предизвикателно, крадецът извика към нея: - Моля бъдете цивилизовани. Това е обир, а не изнасилване! Това се нарича "Да бъдеш професионалист". Фокус само върху това, което си обучен да правиш! Когато банковите крадци се завърнали у дома, по-младият (завършил икономическо училище) казва на по-възрастният крадец (който има завършен 6 клас): - Брато, нека да броим колко имаме. Възрастният обирджията не се съгласил и казал: - Ти си много глупав. Има толкова много пари, че ще ни отнеме много време да ги преброим. Довечера, по новините ще ни кажат колко сме обрали от банката! Това се нарича "Опит." В днешно време опитът е по-важен от квалификациите на хартия! След като крадците си заминаха , управителят на банката казва на банковия супервайзър, да се обади бързо в полицията. Но супервайзърa му каза: - Чакай Нека вземем $ 10 милиона от банката за себе си и да ги добавим към 70-те милиона долара, които преди това бяхме присвоили от банката! Това се нарича "Плувай с течението." Преобразуване на неблагоприятната ситуация в твоя полза! Супервайзъра каза: - Щеше да е добре, ако имаше грабежи всеки месец. Това се нарича "Убий скуката." Личното щастие е по-важно от работата ти. На следващият ден, телевизионните новини съобщават, че 100 $ милиона са взети от банката. Крадците преброяват и преброяват и преброяват, но отчитат само $ 20 милиона. Крадците са много ядосани и започват да се оплакват: - Ние рискувахме живота си и взехме само $ 20 милиона. Управителят на банката взе $ 80 милиона, за нула време без да си мърда пръста! Управителят на банката се усмихваше щастлив, защото чрез грабеж, покри загубите си на пазара на акции. Това се нарича "Улавяне на възможността." Желание да поемаш рискове! Така че, кои са истинските крадци тук?
Налага ти се да работиш в извънработно време. Като прос*итутка.
Обикновено работиш до късно. Като прос*итутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се увеличава. Като на прос*итутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента. Като на прос*итутка.
Клиента плаща много, но почти всичкото го прибира шефа. Като при прос*итутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш. Като прос*итутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си. Като прос*итутка.
Плащат ти за удовлетворяване фантазиите на клиентите. Като на прос*итутка.
Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш. Като прос*итутка.
Когато те питат с какво се занимаваш - не можеш да обясниш. Като прос*итутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуниккираш със себеподобни. Като прос*итутка.
Клиента ти плаща хотелите и проработените часове. Като на прос*итутка.
Шефа ти има страхотен автомобил. Като на прос*итутка.
Когато удовлетвориш клиента те ценят. Като прос*итутка.
Но в края на краищата се чувстваш сякаш си се измъкнал от ада. Като прос*итутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи. Като прос*итутка.
Клиента винаги се стреми да плати по-малко, но очаква от теб чудеса. Като при прос*итутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш "Няма да се занимавам с това цял живот". Като прос*итутка.
Незнаейки нищо за твоите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет. Като от прос*итутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти. Като прос*итутка.
Налага се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати. Като прос*итутка.

И се питаш "Абе аз служител ли съм или...?"