На спирката се карат две циганки...

На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата - дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес. Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като к*рва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа й. Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в лицето й следните презрителни думи: - Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!