Искахте Пролет... на ви сега! Друго...

Искахте Пролет... на ви сега! Друго си бе зимата... Слънце, птички, тревички...
ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ МЪЖ, А НЕ ЖЕНА: 1. Телефонните ти разговори траят максимум 30 секунди. 2. В повечето филми голи са предимно жените. 3. Когато тръгваш на почивка, ти е достатъчен един сак. 4. Можеш сам да отвориш всяка бутилка. 5. Приятелите ти не злорадстват, когато напълнееш. 6. Когато си търсиш работа, размерът на задника ти няма никакво значение. 7. Всичките ти оргазми са истински. 8. Нямаш нужда да носиш цяла чанта с крайно необходими предмети. 9. Гаражът си е изцяло твой. 10. Не ти се налага да бръснеш нищо, което се намира по-ниско от шията. 11. Ако си на 35 години и все още не си женен, никой не се тревожи за теб. 12. Три чифта обувки са ти напълно достатъчни. 13. Ако ти е горещо, можеш да си свалиш фланелката. 14. Изобщо не ти дреме дали някой е забелязал новата ти прическа. 15. През целия месец настроението ти не се променя. 16. Хората не ти гледат гърдите, докато говорят с теб. 17. За теб не е проблем, ако на купона има и друг, облечен като теб.
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!