Сортирах бутилките за рециклиране и се...

Сортирах бутилките за рециклиране и се замислих, че животът ми е шампанско и зехтин...
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Върви си Гарабед по улицата и намира едно топче. Мисли си - абе аз защо да не направя малко чейнч така с това топче. Отива при Киркор:
- Абе Киркор, искаш ли да ти продам това топче за 50 лв?
- Ми добре.
Купил го Киркор, а Гарабед се прибира и не може да заспи. Бре! - мисли си. Щом Киркор даде 50 лв за топчето, то сигурно е нещо ценно. Отива сутринта:
- Абе ще ме извиняваш Киркор, ама може ли да си купя топчето обратно за 100 лв?
- Ми добре.
Купува го, а Киркор се прибира и не може да заспи. Леле! - вика си той. Гарабед първо ми продаде топчето за 50, а сега си го откупи за 100! Това ще е нещо ценно. Отива на другия ден и го откупува обратно за 200 лв...
И така нашите герои карат още малко. Една сутрин Гарабед отива с ясното намерение да купи топчето от Киркор за 2000 лв, но е жестоко разочарован - Киркор преди малко го е продал за 3000 лв.
- Как може бе Киркор, как може, какъв приятел си ти бе! - огорчено тропнал с крак Гарабед. - Два месеца си изкарваме заплатите двамата с тебе с туй топче, а ти сега намеси в играта трети човек...
След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал: - Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята. Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него: – Татко, таткооо… Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него: - Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…