Събота сутрин е. Събуждам се и...

Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...
Сръбска църква. Жена влиза да се изповяда:
- Дедо попе, я съм грешна.
- Що си сторила бре, жено ?
- Е па, я съм друг муж погледнала.
Отваря дядо поп "Престъпление и наказание", прелиства и отсича
- Погледнала друг муж - една седмица пости.
След две седмици същата жената пак отива при попа да се изповяда
- Отче, я съм много грешна.
- Сега що сторила си бре, жено ?
- Е па, я съм друг муж целивала
Пак отваря дядо поп книгата, чете и отсича
- Друг муж целивала - две седмици пости.
След един месец жената пак отива при попа
- Отче, я съм много, ама много грешна.
- Що стана бре, жено ?
- Па я съм курец джвакала.
Отваря дядо поп "Престъпление наказание" , търси къде е това "джваканье на курец", ама не може да го намери. Изпаднал в затруднение пита колегата си - поп в същата църква:
- А бре, попе, за джваканье на курец що сме давале ?
- Е па, ако е била лепа жената и по 200 динара сме давале..