Дребничък импотентен интелектуалец се прибира след...

Дребничък импотентен интелектуалец се прибира след работа вкъщи. Влиза в спалнята и гледа жена му с любовник в леглото.
Любовникът се надига и се оказва висок два метра и тежък 150 кг. Интелектуалецът, вадейки пистолет:
- Добре, че сте толкова голям, че си забравих очилата в кабинета...
Г-н Хонда, умрял и отишъл на небето, за да го съдят.
При портите, Св. Петър му казал, "понеже си бил такъв добър човек а твоите мотори промениха света, наградата ти е, че можеш да поциклиш с който искаш в Рая."
Г-н Хонда помислил малко и казал, "Искам да се видя с Господ. Искам да го питам нещо".
Св.Петър помислил към 1-2 минути, след което завел г-н Хонда в Тронната Зала и го представил на Господ.
Тогава той попитал Господ, "Ти ли си изобретателя на жените?"
Годпод казал: "О, да. Определено съм аз "
"Ами," казал г-н Хонда, "Като един професионалист на друг, имаш някой много сериозни пропуски във дизайна."
1- Има много голяма несъстоятелност в предните изпъкналости.
2- Дрънка постоянно с висока скорост.
3 - На повечето задниците им са меки и се клатят прекалено много.
4 - Входящите колектори са поставени прекалено близко до изходящите.
5 - Като сложим и ежемесечният им принудителен престой и бездействие става нечовешко, а за средствата дето отиват за поддръжка просто да не говорим.
"Хм, ти определено направи няколко много добри попадения" отговорил Господ, "Нека да погледнем."
Господ отишъл до нечовешкия си супер компютър, написал някакви неща и зачакал за резултата. След малко казал, "Ае, май ще излезе, че си напълно прав и моето изобретение е дефектно, но според тея номера, повече мъже се возят на моето изобретение, отколкото на твоето."
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......