Из спомените на един шемет...

Из спомените на един шемет: - Веднъж в едно кафене почувствах силна нужда да изпусна газовете... За мой късмет музиката гърмеше силно и аз, като внимателно прецених момента да съвпадне с ритъма, се изпърдуних жестоко... И така няколко пъти докато накрая усетих страхотно облекчение... Допивайки с кеф кафето си, забелязах, че всички останали посетители ме наблюдават с нескрито отвращение... И в този момент, сваляйки слушалките, осъзнах, че слушам музика на телефона си...