Дошли кметът, съдията и гражданите от...

Дошли кметът, съдията и гражданите от селото…
Прибира се Иванчо от училище и баща му го пита:
-Иванчо какво учихте днес ? Иванчо отговаря:
-Учихме значението на думите "по принцип" и "дефакто".
-Ти разбра ли какво значат тези думи? пита баща му.
-Ами , не точно. отговаря Иванчо.
-Сега ще ти обясня. казал бащатата
-Я извикай сестра си . Идва сестра му и бащата я пита:
- Ако сега при теб дойде един мръсен , грозен пияница и ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Да , та това са си 5 хиляди , ще имам за дрехи , гримове и т. н.
-Иванчо разбра ли? пита бащата.
-Ами , не. отвърнал Иванчо
-Извикай по-голямата си сестра!
Идва тя и бащата отново:
-На теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Разбира се , та това са много пари, може да си купя кола. казала по-голямата сестра.
-Иванчо сега разбра ли какво значат тези думи ?
Иванчо се замислил , но пак отговорил че не е разбрал.
-Я извикай майка си! дошла и майката.
-Пено , на теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева за да спиш с него , ще го направиш ли ?
-Естествено , това е семиейния ни бюджет за три месеца!
-Иванчо сега разбра ли значението на думите ? питал пак баща му.
-Ами пак не. казал Иванчо.
-Значи "по принцип" трябва да имаме 15 хиляди лева , "дефакто" имаме три ку*ви!
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!