Защо не трябва да се ходи...

Защо не трябва да се ходи семейно на банкет? Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес - несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му - между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА. - Купон! — вика. - С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата. И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора - връщат се. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око. - Ясно! Някъде са го ступали. - викам си. - На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено. - Ами! — рече той и стрелна особено жена си. - Тя. Сепнах се. Погледнах я с нови очи. - Представяш ли си! - изпусна нервите си тя. - Танцува с коя ли не, но не и с мене - преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? "Сега - вика - у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?
Върви си гладен студент по улицата, търси си работа, но никой не го иска! Стига до зоологическата градина, вижда го пазача, отива при него и го пита:
- А бе човече, защо си така омърлушен?
- Не е за приказка! Гладен съм, нямам пари, работа няма...
- Виж, вчера ни умря маймуната и търсим точно някой като теб. Влизаш, обличаш костюма и те затваряме в клетката... И това е, парите не са лоши, ще си купиш какво ти си пожелаеш за ядене...
- Ама аз... такова...
- Абе човек ти искаш ли да ядеш или не?
- Добре, съгласен съм!
Облича костюма студента, заключват го в клетката, започва да прави маймунджулъци пред посетителите, харесва им се... Почва да се премята от клон на клон, обаче се изпуска и пропада в долната клетка. Вижда, че към него приближава лъв и вече се прощава с живота си, когато лъвът отваря уста:
- Абе брато, ти от кой факултет си?