Споделих на психотерапевта ми, че чувам...

Споделих на психотерапевта ми, че чувам гласове. Той ми отговори, че нямам психотерапевт.
Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъж, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се - жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Аз - казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - полислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себи си в леглото! Студено ми е, спи ми се!...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си.Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба - заразказвала тя. - Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е - жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...