Едно хлапе със самодоволна физиономия влиза...

Едно хлапе със самодоволна физиономия влиза в детската градина. - Иванчо, защо си такъв доволен? - пита учителката. - А, мани, от една година разправям на мама и тате, че искам братче, а те ми викат - "Теб те намерихме в градината и колкото и да търсим не намираме друго детенце там..." - И? - Ами, снощи им надупчих всички презервативи, така де, нека да потърсят по-внимателно...
Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора: "Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг. "Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти. "Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд. "И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено. "Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава. "Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение. "Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички. "Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е. "Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва. "Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му. "Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя. "Ад" (Данте) - Адът направо избухва.