Аврам станал на 14 години. Баща...

Аврам станал на 14 години. Баща му Исак решил да го изпрати в съседното село при Моше Търговецът да учи занаят. Минали два месеца, но от сина му нямало никаква вест. Затова Исак се качил на магарето си и отишъл да провери на място, какво точно се случва със сина му Аврам. Притеснен, Исак влиза в магазина на Моше и още от вратата пита: – Мошееееее! От два месеца нямам новини за сина си! Какво става? Ще го бъде ли за търговец? Доволен ли си от него? Справя ли се? – Оооо, Исак! Много съм доволен! Невероятен е! Всичко що види и го продава! Пазарлъкът му е в кръвта! Продава развалени домати за здрави! Продаде дори вкисналото вино за ново! Страхотен търговец ще стане от него. - А, някакви проблеми! Има ли нещо, за което да се притеснявам? - Абе, има нещо което ме тревожи, но не знам как да ти го кажа. Струва ми се малко ЛАБИЛЕН! Като връща ресто и реве!!!
Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...