Върви слепият Джо из градината си...

Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали.
Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина...
- Кой аз? - стиска още по-силно
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина...
- Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска...
- Н-немият П-педро...
Върви си Гарабед по улицата и намира едно топче. Мисли си - абе аз защо да не направя малко чейнч така с това топче. Отива при Киркор:
- Абе Киркор, искаш ли да ти продам това топче за 50 лв?
- Ми добре.
Купил го Киркор, а Гарабед се прибира и не може да заспи. Бре! - мисли си. Щом Киркор даде 50 лв за топчето, то сигурно е нещо ценно. Отива сутринта:
- Абе ще ме извиняваш Киркор, ама може ли да си купя топчето обратно за 100 лв?
- Ми добре.
Купува го, а Киркор се прибира и не може да заспи. Леле! - вика си той. Гарабед първо ми продаде топчето за 50, а сега си го откупи за 100! Това ще е нещо ценно. Отива на другия ден и го откупува обратно за 200 лв...
И така нашите герои карат още малко. Една сутрин Гарабед отива с ясното намерение да купи топчето от Киркор за 2000 лв, но е жестоко разочарован - Киркор преди малко го е продал за 3000 лв.
- Как може бе Киркор, как може, какъв приятел си ти бе! - огорчено тропнал с крак Гарабед. - Два месеца си изкарваме заплатите двамата с тебе с туй топче, а ти сега намеси в играта трети човек...