- Ще ме плаши жена ми, че не мога да се оправя сам.
- А ще можеш ли?
- Как да не мога, вчера такава вкусна супа си опекох.
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали,ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
-Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
-Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил:
"Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?"
Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил :
- Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик.
- Дай го този инженер насам - казал св.Петър - горе в Рая не се живее от горещина!
- Ааааа, не! - отговорил дявола - щом си го изпуснал един път сърди се на себе си.
- Ще те съдя - разгорещил се свети Петър.
- Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?