Късно вечерта. На вратата се звъни...

Късно вечерта. На вратата се звъни.
- Кой е?
- Отворете, полиция!
- Няма никой вкъщи!
- А кой говори?
- Причуло ви се е.
- А защо прозорците светят?
- Ей сега ще изгася.
Жената лежи в болница.
След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката, Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериали и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията:
Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. БИХ Я УБИЛ!!!