Имало едно време едно момиченце...

- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
— Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
— Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
— И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
— Точно така и конят казал!
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.