Милото се върна от командировка... То...

Милото се върна от командировка... То в гардероба търси, то на терасата зяпа. Стоя от страни аз, гледам го и се усмихвам...
- Търси, търси... Аз самата за първи ден съм вкъщи!
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Шофьор на междуградски автобус се прибира към гаража и взема на стоп монахиня. Тя сяда до него отпред и започва да бъбри - била монахиня едва от 3 години, още била съвсем млада, с*ксуалното въздържание й тежало най-много, било в разрез с природата и т.н - докато накрая го пита в прав текст дали иска да я чука. Шофьорът незабавно отбива гаси двигателя, помъква я към задните седалки и почва да се събува. Тя обаче го спира и казва:
"Искам да уточним две неща. Първото е дали си женен, защото не искам да развалям семейства, грехота е"
Шофьорът отвръща, че разбира се, не е женен.
"Второто" - продължава монахинята, "е ,че..знаеш - не мога да отида в Рая, ако не съм девствена, затова имаш ли нещо против да е отзад?"
"Няма проблем", отвръща разлигавеният от нетърпение шофьор.
Свършват и той подкарва автобуса. Стига до мястото, където монахинята трябва да слиза и той казва:
"Извинявай, обаче преди малко те излъгах - истината е, че съм женен"
"Всъщност и аз малко послъгах", отвръща монахинята. "Истината е, че отивам на маскен бал и истинското ми име е ДЖОРДЖ"