Две семейни двойки са на вечеря...

Две семейни двойки са на вечеря. Изведнъж жените отиват в кухнята (нормално...), и мъжете си говорят. Единия казва:
- Абе човек, снощи бехме в един страхотен ресторант. Страшна кухня, страшна обстановка, трябва да отидеш.
Другия:
- Как се казва?
- Оооф, ми не помня. Абе я ми подскажи оная дума с М.
- "Мястото"?
- Не бе... онова цвете с М.
- Я го опиши, те са много.
- Абе онова красивото, с белите листенца, дето се превръща после в глухарче?
- Маргаритка?
- Да бее... Мъжа се провиква: МАРГАРИТООО, КЪВ БЕШЕ ОНЯ РЕСТОРАНТ ОТ ВЧЕРА МА?
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва: - И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си! Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва: - О, да, напълно съм съгласен с теб! - Да, да, наистина е знак. – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща! Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден: - Ти няма ли да пиеш? Тя отговаря: - Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
Един ден Исус, Мойсей и един старец излезли да поиграят голф.
Игрището било между две редици високи дървета и с малко езерце, разположено точно преди затревената площ с дупката.
Играта започнал Мойсей. Ударът му обаче излязъл малко къс, топката паднала и се затъркаляла по земята към целта, но на пътя й било езерцето. Махнал Мойсей с ръце и водите на езерцето се разделили, пропускайки топката, която спряла на десетина сантиметра от дупката.
Втори бил Исус. Замахнал той, топката полетяла, но ударът пак бил къс - топката щяла да падне точно в средата на езерцето. Махнал Исус с ръце, топката ударила повърхността на водата и продължила да се търкаля по нея, като по сухо. После слязла на тревата и стигнала на два пръста от дупката.
Последен бил старецът. Ударил, но на половината полет топката се ударила в клоните на едно дърво и се заклещила там. Неочаквано земетресение разклатило дървото и топката паднала, но право в езерото.
Започнала да потъва, но една риба я захапала и изплувала на повърхността. Към нея се спуснала птица, грабнала я в ноктите си и полетяла. Едва размахала криле и от небето проблеснала мълния, която направила и птицата, и рибата на пепел, а топката невредима паднала право в дупката.
Мойсей не издържал, хврълил стика си, и се обрърнал към Исус:
- Да знаеш, не искам да играя повече голф с баща ти!