С нея се запознахме пред входа...

С нея се запознахме пред входа на блока. Точно тогава бях в депресия. И как да не си в депресия когато ставаш свидетел на с*кса, който твоята неповторима, (и вече бивша) прави с един от вход Г? Седях и се опитвах да събера мислите си. Да не мисля за случилото се, но то бе непрекъснато пред очите ми... Изведнъж я виждам! Гъсти дълги коси, приятен аромат... Спира се и ме гледа. Говори ми нещо, което в този момент не мога да осмисля. Има нежен и много приятен глас. Накратко, взе ме със себе си. Съгласих се, какво да направя? Отидохме в апартамента и. Типично жилище на самотна госпожица - всичко е чисто и подредено. Жилище в което се чувстваш уютно. Предложи ми котлети. Боже, колко време не бях опитвал домашно приготвена храна! Сутринта ми стана зле, не знам защо. Не мога да стана, сякаш всичките ми кости са натрошени. Заведе ме на лекар. Последното, което помня е инжекцията която ми поставя доктора. Събудих се в нейния апартамент, усещах се странно слаб и отпуснат. Шокът ме връхлетя, когато отидох до тоалетната - нямах яйца! Не разбирам от медицина и от какво точно ме лекува докторът, но къде са ми т*шаците!? Каква е тази ш*бана история? Започнах да крещя и не можех да спра, прегракнах. А ужасът не ме напускаше. Какво е направила с мен тази мацка? Толкова несправедливо... Крещях така, че накрая госпожицата ме изгони. Да гори в Ада дано! Седя пред входа в още по тежка депресия. Животът няма смисъл... Мразя, мразя котлети!
Котаракът Венци 5 годишен...