Олимпийски игри, финали по борба. Треньор...

Олимпийски игри, финали по борба. Треньор дава последни напътствия на борец:
- И внимавай много! Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
- ОК, тренер! Ще се постарая.
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. В съблекалнята работи телевизор. Треньорът вижда, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
- Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
- Разбираш ли, тренер. Щом мачът почна и оня ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам. Викам си - ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили...
- А стига бе, това не е спортсменско! Не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата...
- Ти ще кажеш, тренер! Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като се захапе с всички сили за топките...
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръднала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.