Млада амбициозна майка води момченцето си...

Млада амбициозна майка води момченцето си - вундеркинд, за да го запише в специализирано училище за талантливи деца. Събеседването се води от самия директор, под формата на въпроси с все по-нарастваща трудност. Поредният въпрос е: - Колко са годишните времена? Момченцето се замисля: - Шест! Директорът: - Не бързай, помисли малко... Колко са всъщност годишните времена? Момченцето, почти се разплакало: - Аз си знам шест! Директорът въздъхва и кимва разочаровано към майката, като знак, че интервюто е приключило и то неуспешно. Майката се обръща към детето и почва да му се кара: - Как може да ме излагаш така!!! Да се провалиш за такава тъпотия!!! Всички знаят колко са, само ти не можа да запомниш!!! Момченцето, вече през сълзи: - Ама, какво да направя, като не мога да се сетя за други "Годишни времена", освен тези на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Лусие, Чайковски и Глазунов?!?
Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
- Пепеляшке какво има, защо плачеш?
- Абе добра фейо, принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
- Имам нещо за теб - казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
- Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
- Ами, добра фейо, нямам си обувчици.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла, че Пепеляшка пак плаче.
- Сега пък какво? - попитала добрата фея.
- Добра фейо, хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
- Какво става, фейо, защо плачеш? - попитало горското джудже.
- Ами Пепелашка нямаше рокличка - дадох й, нямаше обувчици - дадох й, нямаше тампонче - дадох й, ама забравих да й кажа, че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.