До нас са достигнали интересни записки...

До нас са достигнали интересни записки от 1920 г. на обущаря Желю. И ето какво е записано в тефтера му за вересии:
1. За подметките на господин Никола и госпожата му – 50 лв.
2. За поставяне на нова предница на Гена дългата – 150 лв.
3. За префасониране баба Недка и стягане калъп на слугинчето ѝ – 170 лв.
4. Поправяне носовете на зарзаватчийката и момичето ѝ –
130 лв.
5. За връзките на Гинка и годеника ѝ – 8 лв.
6. За поставяне на платнени лица на Колю бакалина и гос-
пожата – 80 лв.
7. На боклучийката Мара за поставяне две ямички отзад и
зашиване чивията ѝ отпред – 40 лв.
8. За зашиване на пукнатото на годеницата на зарзаватчийчето – 5 лв.
9. За закърпване отдолу на Хайгър Дона – 6 лв.
10. За подрязване отпред на Лалю Миндибура – 10 лв.
11. Разпускане стегнатото на дъщерите на попа – 8 лв.
През гладните 80 години на миналия век един шоп решил да си купи компютър. Влиза в магазина и казва: "Каков компютер че ми препоръчате?"
- Ами вземете си американски, много е добър!
Шопът решил да го изпробва и написал текст: "Оти нема месо?". Компютърът отговорил с въпрос: "Какво значи "нема?"
- Не, не го сакам американскио компютер, он не знае български! Дайте ми друг!
- Ами ето ви един японски, отличен е!". Шопът пак запитал компютъра: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил: "Какво значи "оти"?
- И японскио не го сакам, и он не знае български! Сакам друг!"
- Ами ето ви един полски, сносен е". Шопът пак: "Оти нема месо?", а компютърът: "Какво е това "месо?"
- Па и тоя не го сакам, дайте ми друг!
- Ами вземете си наш роден "Правец", той със сигурност знае български. - И шопът отново: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил строго и заплашително: "Кой пита?".