Не всички крокодили се казват Гена...

Не всички крокодили се казват Гена. На комшията се казва Ганка.
Бай мангал отива на интервю за работа, обаче шефа на фирмата е рокер.
- "Добар дан! Аз за туй, раотата де, съм дошал!"
- То хубаво за работата, обаче в нашата работа се изисква перфектен български да говориш!
- "Ааа, аз ша уча и пак ша дода!"
Чел, учил, манго 1 месец, научил БГ перфект и отива пак на интервюто.
- Добър ден! За интервюто за работа съм дошъл. (на перфектен БГ)
Половин час си приказвали, мангалът една грешка не направил.
- Всичко е много добре, говорите перфектен български, но има една дума която ползваме постоянно в нашата работа и трябва да я казвате перфектно точно!
- Да няма проблем, коя е думата?
- Думата е – "мотор."
- "мАтор!?"
- Ами съжалявам, не ставате за нашата работа без тази дума.
Тръгнал си манго, псува, нарежда, нерви се. Среща го братчед му.
- "Ко стаа бартчет!?"
- "Истървах много готина работа, трябвало да знам БГ перфектно и особено думата "мАтор", ама кат българин да я казвам!"
- Еее, бартчет аз ша науча и ша взема раотата бе!
Учил, бартчеда, научил БГ особено "мОтор."
Отишъл манго отново на интервюто.
- Добър ден!
- Добър ден!
Познатата история, никакви грешки половин час. Рокерът видял, че няма да направи грешка манго и решил да го разкара.
- Много добре е всичко, но в нашата работа има една дума която ползваме постоянно и трябва да я казваш перфектно точно!
- Няма проблем, коя е думата?
- Синджир е думата.
- Ееее, как "ДЖИНДЖИР," бе бате, нали мотор беше?
Как се чете приказка на 2,8 годишно? – Ще ми прочетеш ли тази книжка? – Да. – Прочети ми я. – Добре де. И такааа. Грозното Патенце… – Къде е? – Ето го тук. Един ден… – Какво е това? – Яйце. Слушай сега. Един ден една… – Къде е майка му? – Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си… – Това ли е майка му? – Това е патицата, да. – Какво е това? – Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило… – Има крака. – Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото… – Тук няма крака. Къде са му краката? – Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата… – Какво е това? – Селянин. Той минал покрай патенцето… – Не! Това е дядо Коледа! – …! – Какво е това? – Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома. – Къде? – В тях! – Тука ли? – Да. Най-сетне то успяло… – Защо спи? – Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта… – Какво е това? – Грозното Патенце. – Това не е грозно патенце! – Красивите лебеди като малки са много грозни патенца. – Не е грозно! – Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди… – Къде са фтиците? – Ето ги лебедите Фтици. – Това са лебеди! – Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’ – Къде са лебедите? – Ето ги лебедите. – А това? – И това е лебед. – Лебед… Какво е това? – Това е… пате някакво, летящо! – Къде е грозното патенце? – Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето) (истината за родителството #2) (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)