При доктора на преглед е пълна...

При доктора на преглед е пълна жена. Доктора:
- Моля, отворете уста, изплезете навън езика и кажете "муууу".
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Вървял си Заека през гората и видял на една полянка, две малки меченца да си играят.
Ей, мечета ! -извикал Заека.
Да ви е..а мамата ! -и хукнал да бяга...
Мечетата разплакани, естествено разправили на майка си, как ги е напсувал Заю...
Така ли ? - рекла Мецана.
А бе аз ще го науча него !
На следващия ден, Заека пак ги заварил сами и пак се провикнал:
Ей мечета, да ви е... а мамата ! - и пак драснал в храсталака...
Един път така, втори път така, накрая Мечката го издебнала и го подгонила .
Търчи Заека през гората, обаче Мечката не изостава !
Ха наляво, ха надясно, скочил Заю между две дървета и тя, както се била засилила - хряс и заседнала между тях...
Видял Заека, че вече никой не го гони, поспрял и се върнал.
Заобиколил Мечката отзад и критично оглеждайки внушителния и задник, казал :
Бабо Мецо, да знаеш, не че толкова ми се е*е, ама няма как...
Обещал съм на децата !