Заека и вълка били плейбоите на... | Вицове

Заека и вълка били плейбоите на гората. Но по едно време на заека започнала да му се носи славата. Откъдето и да минел вълка чувал: "Заека задоволи катерицата", "Заека задоволи лисицата", но когато чул думите "Заека задоволи МЕЧКАТА", чашата преляла и вълка решил да намери заека, за да го пита как стават тези работи.
Най-накрая го открил:
- Зайо, кажи ми как успяваш да си толкова добър? Каква е тайната?
Заека отвърнал:
- Няма нищо сложно Вълчо, просто вземаш едно парче шкурка, овиваш го около х*я си и си готов!
На другия ден двамата пак се срещнали. Вълка бил нещо мрачен и малко понакуцвал. Заека се обърнал към него:
- Как е, Вълчо, направи ли каквото ти казах?
- Направих, направих, ама защо не ми каза от коя страна да сложа грапавото на шкурката........

гласувай

Още вицове

Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!

гласувай

Това са глупости, че с*ксуалното просвещение поощрява към с*кс. Аз четири години учих алгебра и нито веднъж с никого не съм се занимавала с математика.

гласувай

Защо жените били по-нервни и по-трудно се успокоявали, като се ядосат?
Защото, нямали какво да си преместят от единия крачол в другия.

гласувай

Норвежци тръпнат, друг път не видели, футбол да играят живи и умрели...

гласувай

- Славчо, имам рожден ден. Идвай!
- Жена ми не ме пуска.
- Ами... измъкни се някак.
- А белезниците как да сваля?

гласувай

виж още вицове